Беше най-щастливата за мен !
Като им кажа така на хората , и разговора естествено стига
до пари .
Типично по български , ще кажат много българи .
Не знам , аз винаги съм имал пари , поне докато се оженя ?
Не , не , просто женитбата ми съвпадна с истинското начало на Прехода у нас .
Съвпадение !
Елементарно , но много хора не могат да разберат , че можеш да играеш ТОТО десет
живота и пак да не спечелиш , шансът е почти нулев ако нямаш късмет .
А какво да говорим
за по-сложните неща ?
Като това , защо е
толкова типично българите да склоняваме разговора до пари !
Ходихме до Бела Паланка
и Таково ! - му казвам , а той ме прекъсва – Ние ходихме до Париж ! И да
тичат срещу нас не може да ги стигнем !
Е , че ти затова ли ходи до Париж ? – викам му , това всеки
типичен българин го знае .
Ами виж сега , България е малка страна , и ... ! – като ми е
взел думата продължава човека .
Не че и на мен не ми се ходи до Париж ?
Но струва пари и нямам идея защо да ги давам сега !
Ей така без идея един
ден , на късия ден , превключвам
каналите и още по-безидейно ми става от нашите телевизии . И тогава се сетих за
идеята която ми даде едно младо българче във влака .
Разказах му колко весело посрещнахме Новата Година в Ниш на
площада и че ми се гледа Нишка телевизия
. И той ми даде идеята за едно софтуерче с което гледаш телевизии от цял свят .
И след малко си пуснах телевизия Ниш и ми се пооправи настроението .
Сърбоман ли си станал , ме пита един познат ? – то приятели
не ми останаха , или поне не ме търсят .
Българин съм бе от село Нейково, гордея се и с двете !
Чакай да ти разправя ! – му викам .
Свършва сутрешния блок на Телевизия Ниш и докато рекламират гардероба и козметиката на
студиото за фон пуснаха една тяхна рок група – веднага ги харесах GALIJA ( Галия – Галера) .
И скоро след това им
влязох в календара .
Ще пеят в Бела Паланка !
По-близо от това ?
-
Къде отиваш ? – ме пита сръбската хубавица полицайка .
-
В Бела Паланка !
-
А защо отиваш ? – настоява тя
-
На концерт на Галия ! – тържествено обявявам аз , но не
виждам да се трогва хубавата млада служителка на сръбската власт .
–
Къде отиваш ? – след няколко метра ме пита сръбския
митничар .
–
В Бела Паланка .
– вече рутинно отговарям на (като го гледам набор) митничаря .
–
А защо отиваш ? – настоятелен е и той .
–
На концерт на Галия
.
–
Ооооо ! – възторгва се сърбина .
–
Bajaga
, Galija , Riblja Corba ! - само
пръстче да ми подадат и изгърмявам аз .
–
Riblja
Corba , Bajaga , Galija
! – поправя ме с усмивка сърбина .
–
Bajaga
, Galija , Riblja Corba ! - инатя се и се хиля аз .
Спирам в Бела Паланка
и се оглеждам притеснен !
То все едно Щурците да свирят в Елхово !
До мен спира една „Застава” по-стара и от нашето старо рено
, и от нея излиза едно младо момче .
-
Къде ще е концерта на Галия ? – питам разколебан аз .
-
Кафана ли ти трябва ? – ме пита момчето .
-
Концерт , Галия ?
-
Ааа ! - ела и направо ме заведе все едно че там отиваше .
-
Как се казваш ? – питам го
-
Иван !
-
Димитър !
-
На колко си години ?
-
На 34 .
-
Какво работиш ?
-
Месар !
(Това в България някой сега дали ще ми го каже – че работи
месар ?)
Градския летен театър почти се напълни с млади хора и мои
набори .
Галия пяха повече от два часа без да спрат все едно че са в Белград
Арена .
Снимах се с групата ! Най-щастливия човек на земята !
Трябва да видя и Bajaga сега ! – обмислях докато се взирах в нощта обратно към
Калотина .
След месец в Таково .
Половината път вече го знам .
Двадесет и две години съм го чакал този ден !
За старите приятели
За младите приятели