Краят на годината

Беше най-щастливата за мен !

Като им кажа така на хората , и разговора естествено стига до пари .

Типично по български , ще кажат много  българи .

Не знам , аз винаги съм имал пари , поне докато се оженя ?

Не , не , просто женитбата ми съвпадна  с истинското начало на Прехода у нас .

Съвпадение !

Елементарно , но много хора не могат да  разберат , че можеш да играеш ТОТО   десет живота и пак да не спечелиш , шансът е почти нулев ако нямаш късмет .

А какво да говорим  за  по-сложните  неща ?

Като това ,  защо е толкова типично българите да склоняваме разговора до пари !

Ходихме до Бела Паланка  и Таково ! - му казвам , а той ме прекъсва – Ние ходихме до Париж ! И да тичат срещу нас не може да ги стигнем !

Е , че ти затова ли ходи до Париж ? – викам му , това всеки типичен българин го знае .

Ами виж сега , България е малка страна , и ... ! – като ми е взел думата  продължава човека .

Не че и на мен не ми се ходи до Париж ? 

Но струва пари и нямам идея защо да ги давам сега !

Ей така без идея  един ден , на  късия ден , превключвам каналите и още по-безидейно ми става от нашите телевизии . И тогава се сетих за идеята която ми даде едно младо българче във влака .

Разказах му колко весело посрещнахме Новата Година в Ниш на площада  и че ми се гледа Нишка телевизия . И той ми даде идеята за едно софтуерче с което гледаш телевизии от цял свят .

И след малко си пуснах телевизия Ниш  и ми се пооправи настроението .

Сърбоман ли си станал , ме пита един познат ? – то приятели не ми останаха , или поне не ме търсят .

Българин съм бе от село Нейково, гордея се  и с двете !

Чакай да ти разправя ! – му викам .

Свършва сутрешния блок на Телевизия Ниш и  докато рекламират гардероба и козметиката на студиото за фон пуснаха една тяхна рок група – веднага ги харесах GALIJA ( Галия – Галера) .

И  скоро след това им влязох в календара .

Ще пеят в Бела Паланка !

По-близо от това ?

-         Къде отиваш ? – ме пита сръбската хубавица полицайка .

-         В Бела Паланка !

-         А защо отиваш ? – настоява тя

-         На концерт на Галия ! – тържествено обявявам аз , но не виждам да се трогва хубавата млада служителка на сръбската власт .

–        Къде отиваш ? – след няколко метра ме пита сръбския митничар .

–        В Бела Паланка  . – вече рутинно отговарям на (като го гледам набор)  митничаря .

–        А защо отиваш ? – настоятелен е и той .

–        На концерт на Галия  .

–        Ооооо ! – възторгва се сърбина .

–        Bajaga , Galija , Riblja Corba !  - само пръстче да ми подадат и изгърмявам аз .

–        Riblja Corba , Bajaga , Galija ! – поправя ме с усмивка сърбина .

–        Bajaga , Galija , Riblja Corba !   - инатя се и се хиля аз .

Спирам в Бела Паланка  и се оглеждам притеснен !

То все едно Щурците да свирят в Елхово !

До мен спира една „Застава” по-стара и от нашето старо рено , и от нея излиза едно младо момче .

-         Къде ще е концерта на Галия ? – питам разколебан аз .

-         Кафана ли ти трябва ? – ме пита момчето .

-         Концерт , Галия ? 

-         Ааа !  - ела  и направо ме заведе все едно че там отиваше .

-         Как се казваш ? – питам го

-         Иван !

-         Димитър ! 

-         На колко си години ?

-         На 34 .

-         Какво работиш ?

-         Месар !

(Това в България някой сега дали ще ми го каже – че работи месар ?)

Градския летен театър почти се напълни с млади хора и мои набори .

Галия пяха повече от два часа без да спрат все едно че са в Белград Арена .

Снимах се с групата ! Най-щастливия човек на земята !

Трябва да видя и Bajaga сега ! – обмислях докато се взирах в нощта обратно към Калотина .

След месец в Таково .

Половината път вече го знам .

Двадесет и две години съм го чакал този ден !

За старите приятели 

  

За младите приятели